Г-н С. Н. ГОЕНКА

Биография

S.N. Goenka
Г-н Гоенка е глава на семейство и учител по Випассана (Vipassana) медитация в традицията на покойния Саяджи У Ба Кин (Sayagyi U Ba Khin) от Бирма (Мианмар)

Индиец по произход, г-н Гоенка е роден и израства в Бирма. Tам той има щастието да срещне У Ба Кин и да научи техниката на Випассана от него. След 14-годишно обучение под ръководството на своя учител, през 1969 г-н Гоенка се установява в Индия и започва сам да преподава. В една страна, все още силно разделена на касти и религиозни групи, курсовете предлагани от г-н Гоенка привличат хиляди ученици от всички социални слоеве. Освен това и много хора от цял свят се присъединяват към курсовете по Випассана.

Г-н Гоенка е предал учението на десетки хиляди души в над 300 курса, организирани в Индия и други страни от Изтока и Запада. През 1982 г. той започва да определя помощник-учители, които да му помагат да посрещне нарастващия интерес към медитационните курсове. Под негово ръководство са основани центрове за медитация в Индия, Съединените Щати, Австралия, Нова Зеландия, Франция, Англия, Япония, Шри Ланка, Тайланд, Бирма, Непал и много други страни.

Техниката, преподавана от С. Н. Гоенка представя една традиция, която води началото си от Буда. Буда никога не е преподавал сектантско учение, а Дамма (Dhamma) – пътя към освобождението, който е универсален, еднакъв за всеки човек. Следвайки тази традиция, подходът на г-н Гоенка е изцяло несектантски. Затова учението му поражда широк отклик у хора от всички части на света, независимо от тяхното социално положение или религиозни убеждения.

Mr. Goenka was the recipient of many awards and honors in his lifetime, including a prestigious Padma Awards from the President of India in 2012. This is one of the highest civilian awards given by the Indian Government.

Satya Narayan Goenka breathed his last in September 2013, at the age of 89. He has left behind an imperishable legacy: the technique of Vipassana, now available more widely than ever before to people around the world.


Конференция на ООН за световния мир

През лятото на 2000 година, г-н Гоенка, главният учител по Випассана медитация, посети САЩ и беше поканен, заедно с други световни духовни лидери, да изнесе лекция в рамките на „Конференцията за световен мир в новото хилядолетие” в главната квартира на Организацията на Обединените Нации в Ню Йорк.

Обръщение на С. Н. Гоенка към Конференцията за световен мир

От Бил Хиггинс Дата: 29 Август 2000
S. N. Goenka at U.N.
Снимката е предоставена от Beliefnet, Inc.

НЮ ЙОРК – Випассана учителят С. Н. Гоенка се обърна към делегатите на “Конференцията за световен мир”, събрани в главната заседателна зала на Организацията на Обединените Нации – първото събиране от този род на религиозни и духовни лидери в ООН.

В речта си, включена в поредицата “Трансформация на конфликти”, г-н Гоенка наблегна върху темите за хармония между различните религиозни общности, за толерантност и мирно съжителство.

“Вместо да водим хората от една организирана религия в друга организирана религия”, каза г-н Гоенка, “би трябвало да се опитаме да ги водим от нещастието към щастието, от оковите към освобождението и от жестокостта към състраданието.”

Г-н Гоенка изнесе речта си по време на следобедното заседание на конференцията пред група от около 2000 делегати и гости. Обръщението му бе предшествано от речта на основателя на CNN Тед Търнър. Г-н Търнър е един от спонсорите на конференцията.

Придържайки се към темата на конференцията за стремеж към световен мир, г-н Гоенка подчерта, че светът не може да постигне тази цел, докато хората не постигнат мир вътре в самите себе си. “Мирът не може да съществува в свят, където сърцата на хората са изпълнени с гняв и омраза. Само с любов и състрадание в сърцата може да се постигне световен мир.”

Важен аспект на конференцията бе стремежът да се намалят конфликтите и напрежението между различни религиозни групи. Във връзка с това г-н Гоенка каза: “Когато отвътре е изпълнен с гняв и омраза, човек е нещастен, независимо от това дали е християнин, хиндуист или мюсюлманин”.

Под бурни овации той продължи: ”Човек с чисто сърце, изпълнен с любов и състрадание, ще изпита царството небесно вътре в самия себе си. Това е законът на природата, или ако желаете, божията воля.”

Обръщайки се към участниците в конференцията, в това число и значими световни религиозни лидери, г-н Гоенка заяви: “Нека се съсредоточим върху това, което обединява религиите, върху същината на всяка една религия- чистотата на сърцето. Всички ние би трябвало да наблегнем на важността на този аспект и да избегнем конфликтите свързани с външната обвивка на религиите, която се проявява в различните ритуали, церемонии, обреди и догми.”

В заключение г-н Гоенка цитира император Ашока, който в един от своите Скални декрети е казал: “Човек не трябва да уважава само своята собствена религия и да осъжда всички други. Чуждите религии следва да бъдат зачитани по много причини. Уважавайки ги човек помага за развитието на своята собствена религия, като същевременно подкрепя и чуждите традиции. Вършейки обратното, той копае гроба на своята религия като в същото време вреди и на другите вероизповедания. Някой може да възхвалява своите вярвания и да осъжда чуждите от преданност към собствената традиция, като си мисли: “Така ще прославя моята религия”, но всъщност неговите действия ще й навредят тежко. Разбирателството е изключително полезно. Нека всички се вслушаме и бъдем съгласни да изслушваме доктрините, изповядвани от други.”

Генералният секретар на ООН Кофи Аннан нарече конференцията ''среща на най-видните световни религиозни и духовни лидери в името на единен призив за мир, с надежда за укрепване на изгледите за мир с навлизането в новото хилядолетие.”

Някои от главните духовни лидери, които бяха поканени на тази първа по рода си конференция на ООН, са: Прамук Свами от движението Свами Нараяна, Свами Даянанда Сарасвати, Свами Агнивеш, Мата Амританандамая Деви и Дада Вашвани, както и видни учени като Др. Каран Синг и Л. М. Сингви.

По отношение на духовното и културно многообразие на участниците, г-н Аннан каза: „Организацията на Обединените Нации е пъстър килим, изтъкан не само от официални костюми и сарита, но също и от свещенически якички, одежди на монахини, монашески роби на будистки лами, попски раса, от шапчиците на епископи и равини.”

Макар, че г-н Аннан многократно беше запитван за отсъствието на тибетските лидери, той се опитваше да насочи въпросите обратно към основната цел на конференцията, която по неговите думи е: „Да възстанови подобаващата миротворческа роля на религията – причина за конфликтите никога не са били Библията, Тората или Коранът. В действителност, проблемът никога не е във вярата, а в тези, които я изповядват и в това как ние се отнасяме едни към други. Вие трябва настоятелно да посочите на вярващите пътя, който води към мир и толерантност.”

Тъй като 83% от хората на земята са приобщени към официални религиозни или духовни системи, лидерът на Обединените Нации се надява, че религиозните водачи могат да насочат своите последователи към постигането на световен мир.

Организацията на Обединените Нации се надява, че конференцията ще придвижи човечеството към това, както се казва в един документ, „хората да осъзнаят своя духовен потенциал и да приемат, че е изцяло по силите ни да премахнем най-тежката форма на човешка жестокост– войната– както и една от главните причини за нея– бедността. Назрял е моментът световните духовни лидери да заработят в по-тясно сътрудничество с Обединените Нации в усилията им да откликнат на належащите нужди на човечеството.”

Конференцията ще приключи в четвъртък, 31 Август, когато участниците ще подпишат „Декларация за световен мир” и ще учредят „Международен консултативен съвет на религиозните и духовни лидери”, който ще работи заедно с Организацията на Обединените Нации и Главния секретар на ООН за постигане и поддържане на мир.

„Целта на Международния консултативен съвет на религиозните и духовни лидери е да подпомогне и подкрепи работата на Обединените Нации” каза Бава Джаин, главния секретар на Конференцията за световен мир. „Нашата искрена надежда е, че при наличието на конфликт, световните религиозни и духовни водачи могат да бъдат изпратени в тези “горещи точки”, за да търсят мирно разрешение на конфликтите.”



Обръщение към Организацията на Обединените Нации

По-долу е представен пълният текст на речта на г-н Гоенка, изнесена на 29 Август 2000 г. в главната зала на Организацията на Обединените Нации пред участниците в Конференцията за световен мир в новото хилядолетие.

“Универсална духовност за мир” от С. Н. Гоенка

Date: August 29, 2000

Където има мрак, е нужна светлина. Днес, когато толкова много страдание бива причинено от насилствени конфликти, войни и кръвопролития, светът силно се нуждае от мир и хармония. Това е голямо предизвикателство за религиозните и духовни лидери. Нека приемем това предизвикателство.

Всяка религия притежава външна форма, или черупка, и вътрешна същина, или сърцевина. Външната черупка е изградена от обреди, ритуали, церемонии, вярвания, митове и доктрини. Те са различни при отделните религии. Но съществува една вътрешна сърцевина, присъща на всички религии: универсалните учения за моралност и щедрост, за едно дисциплинирано и чисто съзнание изпълнено с любов, състрадание, доброжелателство и толерантност. Точно на тези общи черти трябва да наблегнат религиозните лидери, а последователите на различните религии – да ги практикуват. Конфликтите могат да бъдат сведени до минимум, ако се отдаде дължимото значение на същината на всички религии и се прояви по-голяма толерантност към специфичните им аспекти.

Всички хора трябва да бъдат свободни да изповядват и следват своята вяра. Правейки това, обаче, те не трябва да пропускат да прилагат на практика същината на своята религия, да не пречат на другите чрез собствените си религиозни дейности и да не осъждат или омаловажават чуждите вярвания.

При голямото разнообразие от вярвания, как да преодолеем различията и да осъществим конкретен план за мир? Към Буда, Просветления, често са се обръщали хора с най-различни светогледи. Той не веднъж казвал: „Нека оставим настрана нашите различия. Нека се съсредоточим върху това, с което всички сме съгласни, и го приложим на практика. Защо да се караме?” Този мъдър съвет важи в пълна сила и днес.

Аз идвам от древна земя, в която през хилядолетията са възникнали множество различни философски и духовни школи. Въпреки отделни случаи на насилие, моята страна е била пример за мирно съвместно съществуване. Преди около 2300 години тя е била управлявана от Великия Ашока, чиято империя се простирала от днешен Афганистан до Бангладеш. Този състрадателен управник наредил из цялата му империя в камък да бъдат издялани едикти, които указвали, че всички религии следва да бъдат уважавани еднакво. В резултат на това, по време на неговото управление последователите на всички духовни традиции се чувствали в безопасност. Той изисквал от хората да водят морален живот, да уважават родителите си и възрастните хора и да се въздържат от убиване. Думите, с който той призовал своите поданици, са важат и днес:

Човек не трябва да почита само собствената си религия и да осъжда другите. Вместо това всеки от нас би трябвало да уважава религиите на другите. За това има много причини. По този начин човек допринася за това собствената му религия да се развива, а също помага и на религиите на другите. В противен случай, той копае гроба на своята религия, а също вреди и на другите вероизповедания. Човек може да почита собствената си религия и да осъжда религиите на останалите от преданост към своята вяра, като си мисли: „Аз ще прославя моята религия”, но действията му по-скоро й вредят. Разбирателството е изключително полезно. Нека всички с готовност се вслушваме в ученията изповядвани от другите. (Скален декрет 12)

Император Ашока е представител на една славна традиция на толерантно съжителство и мирен синтез. Тази традиция все още живее сред някои правителства и управници. Такъв, например, е случаят с благородния монарх на Оман, който е дарил земя за църкви и храмове на други вероизповедания, като същевременно практикува своята религия всеотдайно и старателно. Уверен съм, че и в бъдеще ще има такива състрадателни управници и правителства на много места по света. Както е казано: „Благословени са радетелите за мир, защото те ще се нарекат синове на Бога.”

На всеки е ясно, че привържениците на насилието преди всичко нараняват и вредят на собствения си народ и на близките си. Те вършат това или директно чрез своята нетолерантност, или индиректно, провокирайки насилие в отговор на действията си. Освен това е казано: „Блажени са милосърдните, защото те ще бъдат помилвани.” Такъв е законът на природата. Можете да го наречете и декрет или път на Бога. Буда е казал: „Омразата не може да бъде премахната чрез омраза, а само чрез нейната противоположност. Това е вечната Дарма [духовен закон].” Това, което в Индия наричат Дарма, няма нищо общо с хиндуизма, будизма, джайнизма, християнството, исляма, юдаизма, сикхизма или с който и да е друг „-изъм”. Дарма е тази проста истина: преди да нараниш другите, ти първо нараняваш себе си, като пораждаш негативност в съзнанието си. Когато премахнете тази негативност, вие можете да откриете мира в самите себе си и да укрепите мира по света.

Мир в съзнанието за мир по света

Всяка заслужаваща уважение религия призовава своите последователи да водят морален и етичен живот, да овладеят съзнанието си и да пречистят сърцето си. Една от традициите ни казва: „Обичай ближния си”; друга казва: „Салаам алейкум” – „Нека мирът бъде с теб”; друга призовава: „Бавату саббамангалам” или „Сарве баванту сукина” – „Нека всички същества бъдат щастливи”. Независимо дали Библията, Корана или Гита, свещените писания призовават към мир и разбирателство. От Махавира до Исус, всички велики основатели на релгии са били образци за толерантност и добросърдечноет. И все пак нашият свят често е раздиран от религиозни и сектантски спорове и дори войни– защото отдаваме значение само на външната черупка на религията и пренебрегваме нейната същина. Резултатът е липса на любов и състрадание в духа.

Не може да бъде постигнат мир в света, ако няма мир в отделния човек. Напрежение и мир не могат да съществуват едновременно. Един от начините да се постигне вътрешен мир е чрез Випассана – самопознавателната медитация – несектантска, научна, практична техника за самонаблюдение и осъзнаване на истината. Практикуването на тази техника води до осъзнаване чрез личен опит на начина, по който съзнанието и тялото си взаимодействат. Всеки път, когато в съзнанието възникне негативност, като например омраза, тя поражда неприятни усещания в тялото. Всеки път, когато съзнанието се изпълни с безкористна любов, състрадание и доброжелателство, цялото тяло се изпълва с приятни усещания. Практикуването на Випассана разкрива и факта, че това, което се случва в съзнанието предшества всяко физическо и словесно действие, като определя дали то ще бъде благотворно или не. Съзнанието е в основата на действията ни. За това и трябва да намерим приложими методи, които водят до спокойствие и чистота на съзнанието. Такива методи ще усилят ефективността на общата Декларация която ще подготвим като резултат от тази Конференция за световен мир.

Древна Индия е дала две практики на света. Едната представлява физическите упражнения на йога пози (асани) и контрол на дишането (пранаяма), които поддържат здравето на тялото. Другата практика съдържа духовните упражнения на Випассана, които поддържат здравето на съзнанието. Хора от всяко вероизповедание могат да практикуват тези два метода и мнозина наистина ги прилагат. Едновременно с това те могат да следват собствената си религия в мир и хармония. Няма нужда човек да сменя вярата си, което иначе често става причина за неразбирателство и конфликти.

За да живее едно общество в мир, трябва достатъчно голяма част от хората в това общество да имат мир в себе си. Като водачи ние носим отговорността да служим за пример, да бъдем вдъхновение за другите. Един мъдрец е казал: „Необходимо е уравновесено съзнание, за да бъде балансирано неуравновесеното съзнание на другите.”

По-общо казано, едно мирно общество ще намери начин да живее в мир с естествената среда, която го заобикаля. Всички сме наясно с необходимостта от това да защитим околната среда, да спрем замърсяването й. Единствено натрупаните в съзнанието замърсявания като невежество, жестокост или алчност ни пречат да действаме в съответствие с това разбиране. Премахването на тези замърсявания ще въдвори мир сред хората и ще изгради уравновесени и благотворни взаимоотношения между човешкото общество и заобикалящата го природа. По този начин религията би могла да подпомогне опазването на околната среда.

Ненасилие: основна характеристика на религията

Неминуемо съществуват различия между религиите. Но независимо от това, събирайки се на този Конгрес за световен мир, водачи от всички основни вероизповедания показват, че искат да положат усилия за постигането на мир. Нека тогава мирът бъде първият принцип на „универсалната религия”. Нека всички заедно открито заявим, че ще се въздържаме да убиваме, че осъждаме насилието. Приканвам и политическите лидери да се присъединят към тази декларация, имайки предвид ключовата роля, която те играят за постигане на мир или обявяване на война. Независимо дали те ще се присъединят към нас или не, нека поне всички ние открито заявим тук и сега: вместо да оправдаваме и приемаме насилията и убийствата, нека обявим, че безусловно осъждаме такива действия, особено насилия извършвани в името на религията.

Определени духовни лидери притежават прозорливостта и куража да осъдят насилието извършено в името на собствената им вяра. Може да има различни философски и теологични гледни точки относно търсенето на прошка или покаянието за извършено насилие или убийство, но самото признание, че в някакъв момент в миналото е извършено насилие, предполага, че то е нещо погрешно, и че няма да бъде оправдано в бъдеще.

Под егидата на Организацията на Обединените Нации, нека се постараем да дадем определение за религия и духовност, като подчертаем ненасилието и категорично откажем да приемем каквото и да е насилие или убийство. Няма да има по-голямо нещастие за човечеството от това, то да не успее да отъждестви религията с мира. Тази конференция би могла да предложи една концепция за „универсална религия” или „не-сектантска духовност”, която да бъде подкрепена от Организацията на Обединените Нации.

Сигурен съм, че тази Конференция ще помогне да се съсредоточи вниманието на световната общественост върху истинската цел на религията:

Религията не ни разделя; тя учи на мир и чистота на сърцето.

Поздравявам организаторите на тази историческа конференция за тяхната прозорливост и усилия. Поздравявам също религиозните и духовни лидери, които притежават зрелостта да работят за помиряването, давайки надежда на човечеството, че религията и духовността ще доведат до едно мирно бъдеще.

Нека всички същества бъдат свободни от ненавист и бъдат щастливи.

Нека мира и хармонията възтържествуват.